Здравей! Аз съм Динго.

Аз съм лабрадор и още преди да се родя хората имаха големи планове за мен. Майка ми и баща ми са специално селектирани кучета помощници за хора с физически затруднения, така че може да се каже, че желанието да помагам е... семейна традиция.

Когато бях едва на четири месеца, започнах сериозното си обучение. В продължение на повече от година всеки ден учех нови умения, докато не завърших курса си за куче помощник. Да, мога да бъда много сериозен... поне когато се налага.

Само че има един малък проблем.

Аз просто ОБОЖАВАМ хората! Колкото повече хора има около мен, толкова по-щастлив ставам. Понякога ми е трудно да не поздравя всички, да не помахам с опашка на всеки, да не проверя дали някой няма време за едно чесане зад ушите... или за споделяне на някое лакомство. Все пак съм лабрадор – любовта към храната е записана някъде дълбоко в ДНК-то ми. За щастие вече съм достатъчно голям и опитен, за да знам кога е време за работа и кога е време за забавление.

Явно чарът ми не остава незабелязан, защото през годините съм участвал и в различни реклами. Не че се хваля... но май камерата доста ме харесва.

Децата са едни от любимите ми хора. Обожавам да ги разсмивам и да им показвам многото трикове, които съм научил. За мен няма по-голяма награда от това да чуя детски смях и да видя как някой се усмихва.

А вкъщи? Там ме наричат "йога кучето". Не знам защо хората толкова се впечатляват, че мога да спя сгънат по начини, които изглеждат напълно невъзможни. На мен ми е удобно!

Моята суперсила:

Да разсмивам хората. С ентусиазма си, с щурия си характер и с неизчерпаемото желание да направя всеки ден малко по-весел. Защото понякога една искрена усмивка е най-доброто начало на деня.

Здравей! Аз съм Бела.

Казват, че името ми означава "красива". Честно казано... напълно съм съгласна. И ако случайно ме извикаш с "Бела!", почти сигурно ще дотичам с гордо вдигната глава. Все пак трябва да проверя кой се възхищава на красотата ми.

Началото на моята история обаче не беше толкова красиво.

Аз съм резултат на близкородствен разплод на малиноа и съм родена със силно деформирано предно краче. За хората, които са искали просто да печелят пари от кучета, с такъв дефект, аз не струвах нищо. Затова ме изоставиха на магистралата между Пловдив и София.

Сякаш това не беше достатъчно, разболях се и от парвовироза – един от най-смъртоносните вируси за бебетата кученца. Но явно съдбата беше решила, че моето приключение тепърва започва.

Добри хора ме намериха и ме заведоха в приют. Там срещнах Иванка. Първоначално ме взе само като приемно куче... но май много бързо разбра, че вече съм си у дома. Така станах част от семейството завинаги.

Днес не мисля за това как е започнал животът ми. Предпочитам да се съсредоточавам върху важните неща. Например... какво вкусно има за хапване. Аз съм голям почитател на лакомствата, но също така съм убедена, че плодовете и зеленчуците са едни от най-хубавите изобретения на света. Ако случайно режеш краставица или ябълка, можеш да разчиташ, че вече съм до теб.

Хората казват, че умея да разчитам емоциите им и, че съм много емпатична. Аз просто усещам кога някой има нужда от малко повече спокойствие. Тогава сядам тихо до него, облягам се или просто оставам наблизо. Понякога най-голямата помощ е нечие спокойно присъствие.

И не забравяй... ако ме наречеш "най-красивото куче", вероятността да станем приятели е почти сто процента.

Моята суперсила:

Да нося спокойствие и сигурност на възрастните хора. Усещам кога някой има нужда от компания, близост или просто от някой, който да остане тихо до него. Защото понякога една топла муцунка може да каже повече от всички думи на света.