Кучето е доместикиран вид (Canis lupus familiaris), свързан с човека от хиляди години. В продължение на това съжителство с човека, кучето е развило изключителна способност да наблюдава, да учи и да реагира на нашите емоции и поведение.

Да живееш с куче означава да поемеш отговорност за същество, което разчита на теб по начин, много близък до този, по който едно малко дете разчита на възрастния до себе си. Това изисква търпение, емпатия, ясна комуникация и готовност да се учите заедно.

Разбирането на това какво е кучето е първата и най-важна стъпка към изграждането на стабилна, безопасна и пълноценна връзка между човек и животно. 

Кучето мисли, чувства и общува — най-вече чрез езика на тялото. По своето емоционално и социално развитие то често се сравнява с дете на около 2–3 години. Това означава, че то може да изпитва радост, страх, привързаност, фрустрация и стрес, но няма способността да разсъждава абстрактно или да контролира импулсите си като възрастен човек. Кучето живее „тук и сега“ и реагира спрямо това, което разбира, усеща и преживява в конкретния момент.  Кучето не „се инати“ и не „прави напук“. То се учи чрез опит, последователност и отношения — не чрез наказание или очаквания, които надхвърлят възможностите му. То реагира на средата, на това което разбира, на това, което го плаши или му носи сигурност. Езикът му е предимно невербален — стойка, поглед, напрежение в тялото, опашка, уши, дишане — и когато го разчитаме правилно, предотвратяваме конфликти и изграждаме доверие. За да е спокойно и „добро“, то има нужда от сигурност, ясна комуникация, движение, умствена стимулация и възможност да изразява естественото си поведение.

• Поставяне на микрочип

Поставянето на микрочип се извършва от лицензиран ветеринарен лекар, който след това регистрира животното в системата на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Процедурата е бърза, безопасна и почти безболезнена за животното, като микрочипът представлява малко устройство, което се имплантира подкожно в областта на врата. Всеки микрочип съдържа уникален идентификационен номер, който не може да бъде променян и служи за официално разпознаване на животното през целия му живот.

Микрочипът е официалното средство за идентификация на кучето и е задължително изискване съгласно действащото законодателство. Той е необходим не само при пътуване в страната и чужбина, но и при издаване на европейски паспорт за домашен любимец. Без поставен и регистриран микрочип не могат да бъдат извършени редица административни процедури, свързани със здравния статус и придвижването на животното.

В случай на изгубване или кражба на кучето, микрочипът служи като надеждно доказателство за собственост. При намиране на животното ветеринарен лекар или компетентен орган може бързо да сканира чипа и да установи неговия уникален номер. Чрез проверка в регистъра на БАБХ се извличат данните на собственика, което значително улеснява и ускорява процеса по връщане на изгубения домашен любимец.

При регистрацията в БАБХ се въвеждат подробни данни за собственика – имена, ЕГН, телефон за връзка и настоящ адрес. Поддържането на актуална информация е от съществено значение, тъй като при промяна на адрес или телефонен номер данните следва своевременно да бъдат актуализирани. Това гарантира, че при необходимост компетентните органи ще могат бързо и ефективно да осъществят контакт със собственика.

Поставянето и регистрацията на микрочип не само изпълняват законово изискване, но и осигуряват допълнителна сигурност както за животното, така и за неговия собственик, като създават надеждна система за идентификация и проследимост.

• Регистрация в община

Регистрацията на кучето в съответната община по постоянен адрес на собственика е задължителна административна процедура, предвидена в действащото законодателство. Тя се извършва след поставяне и регистрация на микрочип и има за цел вписването на животното в общинския регистър на домашните кучета. По този начин се създава официална отчетност на отглежданите кучета на територията на съответната община.

Регистрацията е необходима както за изпълнение на законовите изисквания, така и за подпомагане на местните власти при осъществяване на контрол върху популацията на кучетата. Чрез поддържането на актуален регистър общината може да планира и прилага политики, свързани с ограничаване на безстопанствените животни, организиране на информационни кампании, както и мерки за опазване на общественото здраве и безопасност.

При регистрацията се предоставят данни за кучето и неговия собственик, като обикновено се изисква представяне на ветеринарномедицински паспорт, документ за поставен микрочип и лична карта на собственика. Важно е при промяна на обстоятелства – например смяна на адрес, прехвърляне на собственост или смърт на животното – информацията да бъде своевременно актуализирана в общината.

Съгласно действащите разпоредби, за кастрирани кучета не се дължи годишна такса, което насърчава отговорното отглеждане и контрола върху популацията. За некастрирани кучета се заплаща годишна такса, чийто размер се определя с наредба на съответния общински съвет и може да варира в различните населени места. Поради това е препоръчително собствениците да проверят актуалния размер и условията за заплащане в своята община.

Освен че изпълнява нормативните изисквания, регистрацията улеснява идентификацията на кучето и неговия собственик при възникнали инциденти, нарушения или при изгубване на животното. Тя представлява важен елемент от системата за отговорно притежаване на домашни любимци и допринася за по-добрата организация и сигурност в общността.

• Редовно вътрешно и външно обезпаразитяване - (обикновено ежемесечно, зависи от обезпаразитяващия продукт), включително профилактика срещу дирофилария. Това е важно за поддържане на доброто здраве на кучето и за предотвратяване на редица паразитни заболявания. Вътрешните паразити (глисти и тении) могат да доведат до отслабване, анемия, стомашно-чревни разстройства и увреждане на вътрешни органи, а някои от тях са опасни и за хората. Външните паразити, като бълхи, кърлежи и въшки, могат да причинят кожни проблеми, алергии и анемия, както и да пренасят сериозни заболявания като лайшманиоза, бабезиоза и ерлихиоза. Дирофиларията (сърдечен червей) се предава чрез ухапване от комари и може да доведе до тежки увреждания на сърцето и белите дробове, а в напреднал стадий – и до смърт. На пазара се предлагат множество съвременни и ефикасни продукти за обезпаразитяване и профилактика, като най-подходящият избор следва да се направи след консултация с ветеринарен лекар, съобразно възрастта, теглото и начина на живот на кучето. Редовната профилактика намалява риска от заразяване, предпазва околната среда и хората около животното и е важна част от отговорната грижа за домашния любимец;

• Задължителна ежегодна ваксинация срещу бяс - това е от изключителна важност, тъй като бясът е смъртоносно вирусно заболяване, което засяга централната нервна система и се предава чрез ухапване или контакт със заразена слюнка. Заболяването е опасно както за животните, така и за хората и при поява на симптоми завършва фатално. Редовната ваксинация предпазва кучето от заразяване, намалява риска от разпространение на болестта и е ключова мярка за защита на общественото здраве. Липсата на валидна ваксинация може да доведе до налагане на административни санкции, както и до сериозни последствия при инцидент с ухапване, включително карантина или евтаназия на животното. Освен това валидната ваксинация срещу бяс е задължително условие за регистрация, пътуване и издаване на ветеринарномедицински документи.

• Кастрация - едно от най-грижовните и отговорни решения, които можеш да вземеш за своето куче. Кастрацията не само предпазва от редица сериозни заболявания, като възпаление на матката, тумори на млечните жлези, заболявания на простатата и тестисите – но и намалява стреса, свързан с половите инстинкти, скитането и риска от инциденти. Тя помага на много кучета да живеят по-дълъг, по-спокоен и по-здрав живот.

Всеизвестен мит е, че женското куче трябва поне веднъж да роди, а мъжкото – да стане баща, за да бъде здраво или щастливо. Няма медицински доказателства в подкрепа на това твърдение. Любовта, привързаността и пълноценният живот на кучето не зависят от това дали е имало поколение.

Всеки собственик трябва да си зададе и един труден въпрос: ако кучето ти има малки, сигурен ли си, че за всяко от тях ще има любящ дом? Хиляди кучета всяка година остават без стопани и попадат на улицата или в приюти именно заради безконтролното размножаване.

Освен това, ако не си регистриран развъдчик и допускаш размножаване на кучето си, то попадаш в категорията на незаконните развъдчици и носиш административна отговорност според действащото законодателство. А има и още един практически плюс – в много общини кастрираните кучета са освободени от заплащане на годишен данък, което е допълнително насърчаване към отговорното отглеждане на домашните ни любимци.

Кастрацията не отнема нищо от кучето ти. Тя му дава шанс за по-здрав, по-спокоен и по-дълъг живот – а на теб спокойствието, че си направил най-доброто за него.

• Осигуряване на навременна медицинска помощ при заболяване, нараняване или спешно състояние, защото ранната намеса спасява живот. При заболяване, нараняване или спешно състояние бързата медицинска помощ значително увеличава шансовете за възстановяване и предотвратява усложнения.

• Периодични профилактични прегледи при ветеринарен лекар - профилактиката открива проблеми навреме, като периодичните прегледи позволяват ранно откриване на заболявания, които често протичат без видими симптоми. Профилактиката носи по-малко страдание за кучето ви при евентуално заболяване, а навременното лечение намалява болката и стреса му. Редовните грижи и прегледи при ветеринар подпомагат доброто общо здраве и активността на кучето, за да има по-дълъг и качествен живот.

Храната е много повече от пълна купичка – тя е основата на здравето, енергията и щастливия живот на твоето куче. Затова е важно то да получава пълноценна и балансирана храна, съобразена с възрастта, размера, породата, нивото на активност и здравословното му състояние. 

Възможните видове хранене включват:

• сурово хранене (BARF);

• гранулирана храна;

• консервирана храна;

• домашно приготвена храна.

Най-добрият вид хранене е този, който отговаря на индивидуалните нужди на кучето ви – възраст, активност, здраве и начин на живот. Затова всеки тип хранене трябва да бъде предварително обсъден и съгласуван с ветеринарния ти лекар. 

При домашно приготвена храна е особено важно да се избягват забранени и токсични продукти като шоколад, лук, чесън, грозде, стафиди, алкохол, кофеин, авокадо, както и храни с много сол, захар и подправки. Важно е да отбележим, че кучето не е прасе и не бива да яде остатъците от нашата храна, тъй като тя е вредна за него!

Кокалите и хлябът са напълно забранени! При сдъвкване, кокалите се чупят надлъжно и стават на остри части, които могат да перфоритат стомаха и червата и това да доведе до смърт. Освен това, те се редуцират до така наречения пясък, който полепва по вътрешната страна на червата. Хлябът няма хранителна стойност за кучето и може да доведе до наднормено тегло и храносмилателни проблеми. Ако имаш желание да поглезиш кучето си, на пазара съществуват специализирани кучешки дехидратирани, сушени или пресовани лакомства, които със сигурност биха се харесали на твоят домашен любимец. Можеш да го почерпиш и пресни плодове и зеленчуци, но преди да му ги дадеш, провери в Интернет дали са разрешени.

Възможно е да комбинираш и различни видове храна, но само ако комбинацията е правилно балансирана и съгласувана с ветеринар, за да се избегнат храносмилателни проблеми.

Храната на кучето ти не бива да се сменя често и рязко. Ако решиш да разнообразиш менюто му, то всяка промяна трябва да бъде постепенна и обсъдена с ветеринарния ти лекар. Рязката смяна може да причини повръщане, диария и стомашен дискомфорт. 

Честотата на хранене зависи от възрастта и нуждите на кучето. Младите кученцата се хранят по-често, докато възрастните кучета обикновено се хранят два пъти дневно, съобразено с препоръките на ветеринарен лекар.

Важно е да обърнем внимание и за количеството храна, която да предлагаш на кучето си. Прехранването може да доведе до наднормено тегло и здравословни проблеми, а недостатъчното хранене – до липса на енергия и хранителни дефицити. Отново твоят ветеринар ще определи дневния грамаж на храна за кучето ти, който е съобразен с неговите нужди.

Лакомствата  са страхотно разнообразие за кучетата, както и мотивация по време на физически игри и уроци, но не бива да се прекалява с тях, трябва да бъдат здравословни и не могат да заместват основното хранене.

Със сигурност си на прав път с избора на храна, ако са налице здравата кожа и козина, добра енергия, нормално тегло и добро храносмилане.

Ако ветеринарният лекар не е назначил прием на конкретни витамини или добавки, те не са необходими. Самоволното добавяне може да доведе до излишък, който е също толкова вреден за здравето на кучето, колкото и недостигът.

Освен пълноценна подходяща кучешка храна, като отговорен стопанин ти си длъжен да осигуриш постоянен достъп до чиста и прясна вода.

Сезоните през годината също влияят върху хранителните нужди на кучето, особено за тези, които често са на открито или са по-активни. Те имат по-високи енергийни нужди през студените месеци и дневната дажба на храната им трябва да бъде съобразена с това.

Всеки стопанин е необходимо да осигурява:

• Ежедневна физическа активност чрез разходки, игра и движение;

• Достатъчно време за социализация и контакт с хора и други кучета, когато това е възможно и безопасно;

• Ментална стимулация, която е също толкова важна, колкото и физическата активност.

Кучетата имат нужда не само да изразходват енергия, но и да използват ума си. Липсата на достатъчна ангажираност може да доведе до скука, нежелано поведение и стрес.

Идеи за игри на открито:

• Гонене на предмети (fetch) – класическа игра с топка или фризби, която развива издръжливост и концентрация.

• Игри за търсене по миризма – скрийте лакомство или любима играчка и насърчете кучето да я открие. Това стимулира естествения му инстинкт за душене и работа с носа.

• Снифари е разходка, водена от кучето. Вместо ние да избираме маршрута и темпото, оставяме кучето да реши накъде да върви, какво да изследва и колко дълго да души. По време на снифари най-важна е свободата за подушване и откриване на нови миризми. Това не е просто разходка – това е възможност кучето да използва най-силното си сетиво, да се отпусне, да се обогати психически и да се почувства по-спокойно и удовлетворено.

• Препятствено трасе – може да използвате конуси или безопасни подръчни средства, за да създадете мини „аджилити“ маршрут.

• Разходки с различна интензивност – редувайте спокойни разходки с по-енергично ходене, леко тичане или изкачване на хълмове.

• Игри с други кучета – под контрол и в безопасна среда, те подпомагат социалните умения.

Идеи за игри на закрито:

• Пъзели и интерактивни играчки – играчки, от които кучето трябва да отвори, натисне даден елемент от играчката, за да достигне до лакомството.

• Тренировки за нови команди – учене на трикове като „дай лапа“, „завърти се“, „донеси конкретен предмет“.

• Домашни игри за търсене на лакомства – разпръснете малки парченца храна в стаята и го насърчете да ги намери.

• Контролирана игра на дърпане – с ясни правила (пускане по команда), което развива самоконтрол.

Редовната комбинация от физическо натоварване, умствена стимулация и социален контакт допринася за по-балансирано, спокойно и щастливо куче. Подборът на дейности трябва да се съобразява с възрастта, породата, здравословното състояние и индивидуалния темперамент на животното.

Поведение на обществени места

На обществени места кучето трябва да бъде:

• Винаги на повод, с цел безопасност на животното и околните.

Много хора смятат, че кучето трябва да тичат свободно всеки ден, за да бъде щастливо. Истина обаче е една - най-най-важното нещо за едно куче е неговия стопанин! Физическата активност за едно куче е жизнено важна, но когато сте навън, трябва да спазваш законовите разпоредби и дори твоето куче да е най-послушното на света и да върви редом до теб, щом сте навън, то трябва да е на повод. Защо? Защото никога не знаеш в каква ситуация можете да попаднете и какво може да се случи. Може друго куче да изскочи отнякъде, с което твоето да не се хареса и да стане лошо сбиване, което, ако е без повод, трудно ще можеш да овладееш. Или, за съжаление все още често се случва по паркове и градинки да се хвърлят бомбички. Слухът на кучетата е много по-обострен от нашия и съответно много кучета са плашат при подобни стряскащи звуци. Първичната и инстинктивна реакция в подобна ситуация е да бягат колкото се може по-далече. Когато едно куче побегне от уплах, то бяга без посока и в паника. Не чува и не вижда, не отговаря, когато го викаш. Да изгубиш домашния си любимец може да завърши с фатален край. А до това може изобщо да не се стигне, ако водиш кучето си на повод. 

Друга реална заплаха е отравянето. Една секунда невнимание може да има фатални последици. По паркове, градинки и междублокови пространства понякога се поставят отровни примамки за бездомни животни. Това е изключително жесток и нехуманен начин за справяне с проблема, който причинява силно страдание не само на бездомните животни, но може да застраши и домашни любимци, диви животни и дори деца. Когато кучето е без повод и извън контрол, рискът да изяде нещо опасно нараства значително и може да доведе до фатален край. 

Без повод само в специално обозначени и обособени зони за свободно пускане на кучета.

Именно поради по-горе споменатите причини е редно да пускаш кучето си без повод само в обособените “кучешки градинки” или “кучешки паркове”. Направи си експеримент - пусни кучето ти да тича в подобно заграждение и ще видиш, че точно след няколко “кръгчета”, макар и напълно свободно, то ще бъде отново до теб. 

Често хората се втурват да купуват породисто куче, защото дадената порода е модерна/популярна в момента или защото харесват външните ѝ белези, но без изобщо да са запознати с особеностите ѝ. В повечето случаи, това не води до нищо добро, защото скоро новите собственици откриват, че не външните белези са важни, а характеровите черти. От изключителна важност е, когато избираш куче, то да пасва на твоя начин и динамика на живот, за да живеете в хармония и щастие. Какво имаме предвид - ето един пример: човек интроверт, домошар, който работи от вкъщи,  и не обича да прекарва много време навън, иска да има хъски. Хъскито обаче е куче с висока енергия и обожава да прекарва време навън. Ако въпросният човек си вземе куче хъски и не промени абсолютно нищо в своя начин на живот, за да посрещне нуждите на породата, която си е избрал, кучето още на първата седмица ще започне да “прави бели” вкъщи като започне да разкъсва предмети, да яде кабели и т.н. и ще бъде набедено за “лошо”. В случая обаче, кучето не е лошо, неговото поведение ще бъде провокирано от фрустрация, породена от не задоволяване на най-базовите му нужди, за които в случая отговорност носи собственика. 

Светът на кучетата е също толкова пъстър, колкото и нашия и всяко куче има своя характер. Ако обичаш природата и прекарваш много време навън, значи за теб ще е подходящо куче, което е с повече енергия. Ако пък обичаш да прекарваш повече време у дома на дивана, с книга в ръка, има и такива кучета, които с най-голямо удоволствие ще споделят този уют с теб. Много е важно първо да анализираш себе си и начина си на живот и след това да се запиташ какво искаш от едно куче и защо искаш да имаш куче. Това е чудесна отправна точка. 

Можеш да осиновиш куче от приют, да спасиш куче от улицата или да закупиш такова от лиценизиран развъдник.

Ако живееш с други хора, е изключително важно всички да сте напълно съгласни с решението, което сте взели и с избора, който правите! 

ОСИНОВЯВАНЕ

Когато осиновяваш куче спасяваш два живота - на това, което осиновяваш и на това, за което твоето куче освобождава място да бъде прието в приюта. Често хората ги спира мисълта, че ако кучето не е взето като бебе, то няма да се привърже към собствениците и няма да се адаптира към новия си дом. Това е мит. Кучетата са изключително интуитивни и интелигенти създания и много добре осъзнават, че получават шанс за пълноценен живот. Това, което трябва да имаш предвид, ако си решил да осиновиш е, че когато се прибере, кучето ще има период на адаптация. Защото, дори и целият му свят да се променя за добро, той се ПРОМЕНЯ и ти трябва да му дадеш време, пространство и най-вече да имаш търпение, за да може кучето да свикне с тези промени. Съответно първите дни и седмици вкъщи могат да бъдат стресиращи за кучето. То може да бъде като парализирано и да не иска да излиза или пък като излезнете на разходка, може да не иска да се прибира. Може да не иска да се храни, може само да лежи в един ъгъл и да не иска да комуникира с теб, да не иска да се гали. Може да се изпуска вкъщи първите дни, но това в никакъв случай не означава, че кучето няма хигиенни навици. Кучетата са чисти животни и не обичат да вършат нуждите си там, където живеят. Правят го само докато са бебета, също като нас хората. Ако го правят като зрели, това е признак на стрес или здравословен проблем. 

Правилото на 3-те тройки (The 3-3-3 rule)

Осиновеното куче има нужда от време, за да се адаптира към новия си дом.

• Първите 3 дни – кучето често е уплашено, объркано и все още се опитва да разбере къде се намира.
• Първите 3 седмици – започва да свиква с новата рутина, да се отпуска и да показва повече от характера си.
• Първите 3 месеца – изгражда доверие, чувства се по-сигурно и започва да възприема дома и семейството като свои.

Всяко куче е различно, но едно нещо е общо за всички – адаптацията изисква търпение, разбиране и време.

Как да избереш куче от приют и от кой приют?

Заложи на регистриран приют, това ще ти гарантира, че кучето е минало ветеринарен преглед, че е обезпаразитено, ваксинирано, кастрирано, чипирано и с издаден европейски паспорт. Или иначе казано, приютът е свършил всичко необходимо вместо теб. Много хора избират кучето по външен вид, което отново е емоционално решение. Най-редно е да се довериш на екипа на приюта, който да ти помогне да избереш онова куче, което да пасне най-добре на начина и динамиката ти на живот. Или, ако се почувстваш особено привлечен към дадено куче, поискай максимална информация от приюта за историята и характера му и за очакваните трудности, които може да имате през периода на адаптацията му, за да бъдеш максимално подготвен. При осиновяване на кучето е редно да сключиш осиновителки договор, в който ще ти бъдат обяснени твоите задължения на стопанин.

Имай предвид, че приютите вършат страшно много работа с изключително малко средства и би било чудесно, ако подпомогнеш работата им с дарение. 

Това е една изключително благородна постъпка, с която наистина ще спасиш живот, защото много често кучетата на улицата са изхвърлени домашни такива. А едно домашно куче, няма шанс да оцелее на улицата, защото то е свикнало да живее в съвсем друга среда, където храната е била осигурявана, т.е. вече е изгубило инстинкта си за търсене и набавяне на храна, а и кучета, които вече живеят на тази територия няма да допуснат още едно гърло, с което да делят и без това малкия залък.

В този случай няма да имаш никаква история на даденото животно - произход, характер и т.н., което означава, че трябва да бъдеш още по-широко скроен относно това, което те очаква в бъдеще като характер на кучето. Всичко това не означава, че няма да имаш контрол над него или, че то няма да подлежи на обучение. Обикновено кучетата от улицата се адаптират сравнително бързо в домашни условия, именно защото вече или са били веднъж в такива или, защото кучето изключително добре разбира, че ти го спасяваш и му даваш убежище и шанс за по-добър живот. Дали ще тренираш кучето ти, зависи изцяло от теб и от това, колко време искаш да отделяш и посвещаваш на това (виж мнението ни по-горе).

Ако спасиш куче от улицата, първата ти работа ще бъде да го заведеш на ветеринар, където то да бъде прегледано, за да се разбере здравословното му състояние, възраст и съответно да бъде обезпаразитено, ваксинирано и чипирано, за да бъдетеш въведени като собственик и да бъдат спазени законовите разпоредби. Редно е да обсъдиш с ветеринаря бъдеща кастрация на кучето, ако то вече не е кастрирано. 

Няма „най-добра“ порода – има порода, която е подходяща за твоя начин на живот. Най-честата причина за проблеми между кучетата и техните стопани е несъответствието между нуждите на породата и възможностите на семейството.

Преди да избереш порода, задай си следните въпроси:

Колко време мога да отделям всеки ден?

Някои породи се нуждаят от много движение, обучение и занимания, докато други са по-спокойни и лесно се адаптират към по-умерен начин на живот.

Какъв е моят начин на живот?

Обичаш ли дълги разходки, планински преходи и спортове на открито или предпочитате по-спокойни дейности? Кучето трябва да се вписва естествено в твоето ежедневие.

Колко опит имам с кучета?

Някои породи са по-подходящи за начинаещи стопани, докато други изискват повече знания, последователност и опит в обучението.

Има ли деца или други животни в дома?

Важно е да проучиш дали породата е подходяща за съвместен живот с деца, котки или други кучета.

Колко време и средства мога да инвестирам в поддръжка?

Някои породи изискват редовно подстригване, професионален груминг или имат по-високи разходи за ветеринарни грижи.

Не избирай порода само по външен вид!

Красивата визия не гарантира, че породата ще бъде подходяща за теб. Много хора избират куче заради външността му, без да познават неговите нужди, което често води до разочарование и проблеми в бъдеще.

Проучи първоначалното предназначение на породата!

Всяка порода е създадена с определена цел – лов, пастирство, охрана, работа с хора или компания. Макар днес много кучета да живеят като домашни любимци, техните инстинкти и потребности остават и ние не можем да променим гените им. 

Запитай се:

„Мога ли да осигуря живот, който отговаря на това, за което е създадена тази порода?“

Най-добрата порода е тази, която пасва на живота ти.

Избери куче според неговите нужди, а не според твоите очаквания! Когато характерът, енергията и нуждите на кучето съвпадат с начина ти на живот, шансът за щастлив и успешен съвместен живот е много по-голям.

Изборът на развъдник е също толкова важен, колкото и изборът на порода. Отговорният развъдчик не просто продава кученца – той работи за подобряване на породата, здравето и добрия темперамент на своите кучета.

Как да разпознаеш добрия развъдник?

Добрият развъдник:

✔️ Е регистриран развъдник към БАБХ;

✔️ Е регистриран към национална или международна киноложка организация;

✔️ Извършва препоръчителните за породата здравни и генетични изследвания на родителите;

✔️ Отглежда кученцата в чиста и безопасна среда, като им осигурява ранна социализация и контакт с хора;

✔️ Позволява ти да видиш майката на кученцата и условията, в които се отглеждат;

✔️ Предоставя родословие, ветеринарен паспорт, микрочип и договор;

✔️ Интересува се къде ще живее кученцето и задава въпроси на бъдещите стопани.

Какви въпроси да зададеш на развъдчика?

• Какви здравни и генетични изследвания са направени на родителите?
• Мога ли да видя резултатите от тези изследвания?
• Какъв е темпераментът на родителите?
• Къде и как се отглеждат кученцата?
• Каква социализация са получили до момента?
• Има ли известни здравословни проблеми в линията?
• Каква подкрепа предлагате след закупуването на кученцето?
• Какво хранене, обучение и грижи препоръчвате?

Бъди внимателен, ако:

❌ Кученцата се предлагат без документи или родословие;

❌ Развъдчикът отказва да покаже родителите или условията на отглеждане;

❌ Няма информация за здравни тестове;

❌ Предлагат се множество породи едновременно и постоянно има налични кученца;

❌ Съгласно промените на Европейския парламент, които са предложени и приети през 2026 г. се  забранява кръстосването между родители и потомство, както и между близки родственици (например брат и сестра), както и  развъждането на кучета с прекалено изразени физически характеристики, които причиняват здравословни проблеми (например екстремно къса муцуна);

❌ Основният акцент е върху бързата продажба, а не върху благосъстоянието на кучетата;

❌Кученцата са на възраст под от осем седмици.

Помни - отговорният развъдчик не просто избира семейство за своите кученца – той се грижи за тях през целия им живот.

Ако развъдчикът не задава въпроси за теб и твоя начин на живот, това също е предупредителен знак.

Бъди изключително внимателен и отговорен откъде купуваш твоето кученце! Незаконните развъдници отглеждат кучетата в изключително лоши условия и с единствената цел печалба. Тези кучета страдат през целия си живот.

Бебетата се отделят твърде рано от майките си (преди навършване на осем седмици), което води до поведенчески проблеми и силно безпокойство. Често кучилата са продукт на близкородствени връзки и съответно кученцата имат сериозни генетични проблеми и кратък живот, изпълнен с болка и страдание.

Най-често тези незаконни развъдчици продават кученцата през онлайн платформи като OLX, различни Facebook групи, ALO.bg и подобни. Закупувайки кученце от такива нелегални търговци, ти ставаш част от черния пазар и подкрепяш страданието и насилието над животите! 

Можеш да прочетеш детайлно разследване, проведено от фондация Четири лапи тук:

https://www.four-paws.bg/nashata-rabota/kampanii/pomognete-ni-da-sprem-nezakonnata-tragoviya-s-kuchencza/dokladi-za-nezakonnata-trgoviia-s-kuchentsa

В желанието ти да спестиш някое евро при закупуването на желаната от теб порода, освен, че ще подпомогнеш черния пазар и насилието над животните, впоследстивие ще дадеш много повече по ветеринарни клиники за лечение на проблеми от най-различен произход.

Бъди отговорен! 

Вярваме, че всяко куче има право на живот без болка, страх и ненужно страдание. Кучето изпитва абсолютно същите емоции и чувства като нас, хората и емоционалната му интелигентност се равнява на три-годишно дете. Бихте ли се отнасяли толкова жестоко с детето си? Затова се противопоставяме на практики, които причиняват физическа или психическа вреда на животните. 

В съответствие с новите правила, приети от Европейския парламент, се забраняват болезнени козметични процедури като купиране на уши и опашка, когато те не са медицински необходими. Въвеждат се и ограничения върху начина на отглеждане на кучетата, включително забрана за постоянното им държане вързани, както и ограничения върху използването на нашийници с шипове и определени задушаващи нашийници.

За нас тези правила не са просто законови изисквания. Те отразяват една проста истина – кучето не е предмет, който можем да моделираме според нашите предпочитания. То е живо, чувстващо същество, което изпитва радост, страх, болка и привързаност.

Наш дълг е да се грижим за него с уважение, състрадание и разбиране.